Кой съм аз, от къде идвам и… как създавам Реалността си

Привет! Помниш ли как започва Библията? “В началото бе Словото”. Тази фраза не е много правилно преведена и разбрана. Какво е Словото? Това е звук, вибрация, един Универсален Принцип за Създаване. Ще кажеш: И какво практическо приложение има това в живота на един нормален човек? Нека го разгледаме. Като всеки един Универсален Принцип има огромно значение в нашия живот, дори когато нямаме съзнание за това. Както земното притегляне. Нали не мислиш ежедневно за него? Но това не му пречи то да съществува и да работи безотказно. По същия начин Словото създава във всеки един момент твоята реалност.

 

Всеки ден разговарям с различни хора и обръщам внимание на техните думи, на това как се изразяват, как говорят за себе си и за онова, което ги заобикаля. Вече съм ти казвала колко много ценя речта, езика. Невероятно е каква огромна Творческа Мощ има всяка дума, която произнасяме и също толкова невероятно е колко малко го съзнаваме! В предишния ми пост 5 Малки трика, за да бъдеш гопсодар на живота си и да живееш по-добре вече говорих за някои малки трикове, които можеш да прилагаш в ежедневието си, за да започнеш да променяш реалността си. Днес ми се иска да навляза малко повече в тази тема и да насоча вниманието ти към нещо, което смятам е много важно.

 

Кой съм аз. Повечето хора се самоопределят ежедневно според това, което имат или което правят. Ще посоча някои примери. “Алергична съм.” “Диабетик съм.” Това е един прост начин да се идентифицираш с болестта, превръщаш я в твоя “идентичност”. Работата е там, че това е абсолютно невярно, една лъжа! Тялото ти проявява симптоми на алергия или на диабет, не ти. Оня ден едно момиче ми казваше: “Срамежлива съм и съм много емоционална…”. Още една лъжа! Можеш да почувстваш срам и можеш да чувстваш емоции, но нито срамът, нито емоциите определят кой си ти. “Инженер съм.” “Готвач съм.” Това е друга лъжа! Ти работиш като инженер или готвач, но това има малко общо с твоята есенция, просто е онова, което твоето Същество е решило да експериментира в този момент от този ти живот. Виждаш ли разликата между това да кажеш Аз Съм… и правя това или експериментирам онова? На едно дълбоко вътрешно ниво това са две много различни неща. На вибрационно ниво, на енергийно ниво, на ниво Създаване на твоята Реалност е много различно. Във всички езотерични науки е описано, че когато се произнася фразата “Аз Съм…” всъщност се отправя един Декрет, една заповед към Вселената и тя задвижва един сложен механизъм на Създаване, Творене посредством Словото. И трябва да знаеш, че твоите декрети са заповеди за Вселената! За нея всичко е възможно, всеки вариант е добър, защото е възможно да се експериментира всичко каквото си пожелаем. На Земята ние притежаваме дуално мислене и съдим нещата като добри или лоши, но Вселената съществува в Единност, не съди, само ни дава възможност да експериментираме. Ако декретирам, че съм диабетичка Вселената се запретва да изпълни моята заповед и на тялото ми не му остава нищо друго освен да следва изпълнението на тази заповед. Ако аз декретирам, че съм бедна Вселената ще изпълни заповедта ми и ще ми даде още повече бедност. Дали не би било по-добре за тебе да декретираш с пълна вяра, че си богат? Какво мислиш, че би ти дала Вселената в този случай…? Ако аз декретирам, че съм срамежлива Вселената ще ми предостави хиляда ситуации да експериментирам срам, при което ние обикновено мислим “Ето, животът ми потвърждава, че съм срамежлива, факт е, реалност е…” А не си даваме сметка, че тази реалност е наше творение. Първо творим в мислите си и после сътвореното се материализира в живота ни. Не е ли по-добре тогава да декретирам, че съм уверена в себе си?

 

Трябва да спрем да се самоопределяме според една случка, една емоция, едно чувство, според това, което правим или според онова, което шефа ми, или родителите ми, или съпругът ми казва за мен… Много е важно освен това да имаме предвид, че всеки път когато се самоопределяме сами себе си по един конкретен начин това, което всъщност правим е, че си поставяме граници, ставаме по-закрепостени, по-неподвижни, не си позволяваме да плуваме по течението на Живота. Няма два еднакви мига в живота, следователно е напълно абсурдно да смятам, че винаги съм същата. Човек се променя постоянно, защото расте, поучава се от опита си, става по-съзнателен, по-мъдър, ежедневно, постоянно, всеки със свой личен ритъм. Дори тялото те се подновява ежедневно, едни клетки умират и се раждат други нови, всичко се трансформира и е в постоянен процес на промяна. Така че, да кажа “аз съм срамежлива” или “аз съм честен човек” е лъжовно, тъй като да почувстваш срам или да кажеш истината в даден момент не те определя за винаги, нито дефинира същността ти.

 

Кой Съм Аз и От къде идвам. Прочете ли разказа “Малката Душа и Слънцето”, който пубикувах в един предишен пост? Ако все още не си препоръчвам ти да го направиш сега. Обожавам този разказ! Прилича на детска приказка, обаче съдържа една огромна истина. Този разказ е най-чудесното обяснение, което съм срещала до днес за това кои сме и от къде идваме. Описва един универсален принцип, според който малки Божествени частички (и не разбирай Бог като един старец с дълга брада и бяла туника, не е това, по-скоро представи си го като един океан от съзнание) придобиват съзнание за себе си и решават да се експериментират. Тези божествени частички, тези капки от океана, сме ти и аз. Изненадва ли те? Ако погледнеш дълбоко вътре в теб, ако се вслушаш във вътрешния си глас, ако затвориш очи и почувстваш какво излъчва сърцето ти ще узнаеш, че е истина. Твоята истиска същност е божествена! И тази същност е решила да се експериментира себе си, тук в материята, на Земята, и го е правила много пъти. Обаче спомни си какво се казва в разказа: една капка светлина заобиколена със светлина не би могла да види себе си нито да експериментира себе си като такава. За да можеш да го направиш, да се експериментираш като онова, което наистина си е необходимо първо: да забравиш кой си, второ: да се трансформираш в онова, което не си, и трето: да се видиш заобиколен с мрак (който не е нищо друго освен илюзия). Всичко това е просто игра, целта на която е да си спомниш отново кой си и да се експериментираш насред илюзията като онова, което реално винаги си бил. Защо ти разказвам всичко това? За да си дадеш сметка, че ти си светлина, че си съвършенство и божествена мъдрост. Че всеки път когато казваш “аз съм това или аз съм онова” произнасяш една лъжа и те отдалечаваш от истинската си същност… Ти дори не си и физическото си тяло. То е само едно перфектно проектирано превозно средство за душата ти, за да може играта да изглежда реална, за да можеш да повярваш, че си разделен от другите и от истинската си същност, че си разделен от Първоизточника. Реално никога не си бил разделен. Ти си едно цяло с Живота, едно цяло с Духа, едно цяло с Първоизточника. Никога не си спрял да бъдеш, само временно си забравил кой си и от къде произлизаш. Време е да си припомниш, време е да се пробудиш от илюзията, да си възвърнеш Божествената Мощ и да поемеш Отговорността си върху личния си живот, който е неразделна и незаменина част от Живота. Време е да си припомниш, че всяка дума, която произнасяш има силата да Създава Светове или да Разрушава Светове. Какво избираш? Изборът е твой и отговорността от последствията също.

 

Запомни, че си свободен да избираш какво мислиш и какво декретираш с думите си (не забравяй, че мислите, както и думите, са вибрация, енергия с огромен креативен потенциал съзидателен/разрушителен). Запомни, че си свободен да създадеш за себе си една магическа и вълшебна реалност, или да създадеш за себе си най-мъчителния ад… каквото и да решиш Вселената ще осъществи желанието ти, то е заповед за нея. В края на краищата играта се състои точно в това, да експериментираме всички възможни варианти… а те са безкрайно много.

 

Имаш избор, винаги си го имал. Само от тебе зависи. И всичко, което решиш е правилно, ще ти допринесе ценни поуки. Желая ти щастлива Игра! Само не забравяй, че е точно това, просто една игра…

 

Благославяй играта си и благолсавяй всички участници в нея. Също като теб те не са нищо друго освен Светлина, която се експериментира себе си.

 

Благославям те за това, че участваш в моята игра. До скоро!

 

Blog nº4

Digiprove sealCopyright secured by Digiprove © 2016 Gueri Raditchkova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *