Защо се разболяваме от рак

Натуралното състояние на Човекa е Хармонията и натуралното състояние на Тялото е Здравето

Редица учени твърдят, че човешкото тяло е направено да живее около 500 години. Въпреки това към 40-50 години започва да се изхабява видимо и към 75-85 умира. При някои изолирани от цивилизацията народи, където хората живеят в планински райони, в контакт с Природата и поддържат вътрешно емоционално равновесие и хармония, доживяват до 120-130 години, дори има документирани случаи за дълголетници живели до 165 años (данните са извлечени от проучване на дълголетието в страни като България, Русия и бившите съветски републики).

Какво ни сочи болестта?

Тя ни показва, че сме изгубили хармонията на нашия дух. Това е също толкова валидно за една проста настинка колкото и за сериозна болест каквато е ракът.

Каква е разликата между една настинка и рака?

Механизмът на заболяване е един и същ: генерираме една съвкупност от мисли, критики, вярвания, възприятия, всички те негативни, тези пораждат у нас вредни негативни емоции, вибрациите на енергията ни падат, сформират се енергийни блокировки във фините ни тела, в електромагнитното ни поле се отварят пролуки, започваме да губим през тях жизнена енергия, може да ни влезе “тежка” енергия от заобикалящата ни среда и според това колко интензивен е конфликтът, който преживяваме и колко продължително го поддържаме активен, тези блокировки и негативно заредена “тежка” енергия слизат от финото към материята. Механизмът е прост и работи безотказно, също както земното притегляне.

Какво определя да имам една настинка, да заболея от черен дроб или от рак на белите дробове?

Тоест, защо се образуват различни заболявания в тялото? Отговорът е прост: защото живеем по различен начин ситуациите, които животът ни предоставя и ние възприемаме като конфликтивни. Резултатът е, че генерираме различни емоции. Преди повече от 5.000 години китайските лекари са познавали зависимостта между човешките емоции и органите на тялото, знаели са, че една определена емоция е свързана с даден конкретен орган. В днешно време благодарение на Новата Германска Медицина и Биодекодирането знаем, че ако се страхуваме и се притесняваме, че сме изгубили посоката в живота си тези страхове и притеснения ще се отразят на бъбреците ни, ако се страхуваме от живота ще отслабне енергията на белите ни дробове, ако ни липсва храна реална или фиктивна (може да става дума за реална или символична липса, нека си припомним, че подсъзнанието ни е невинно и не прави разлика между реално, имагинарно, символично, истина или лъжа) ще ни се отрази на черния дроб.

Да поговорим за рака и хората, които се разболяват от рак

Днес ми се иска да поговорим малко повече за рака, понеже животът изглежда е решил да ми изпрати няколко такива случая и ще да е поради някаква причина (не вярвам в случайностите, нищо не е случайно, всичко си има някаква причина, за да съществува, има си едно “за какво”, но за това ще поговорим в друг пост).

Хората, които развиват рак имат някои общи характеристики. Ако ти, който четеш този пост имаш рак вероятно ще се разпознаеш, разбира се ако си позволиш да бъдеш напълно откровен със самия себе си. Или може би да разпознаеш тези характеристики в себе си и да нямаш рак. Тогава внимавай, защото явно си избрал пътя на страданието. Болен или не, добрата новина е, че все още имаш време да се промениш и с това имаш възможност да възстановиш вътрешната си Хармония и Здравето на тялото си. Механизмът е обратим (работи и в двете посоки), но ще ти се наложи да се потрудиш, никой не може да го направи вместо тебе. Когато си болен, тоест в дисхармония, веднага тичаш при лекар да “поправи” тялото ти. Не си даваш сметка, че си отговорен за творенията си: създаваме болест или здраве според това, което избираме да мислим. Можеш да прочетеш повече на тази тема в този пост Твоите мисли изграждат Реалността, която живееш. Какво искам да кажа с това? Искам да кажа, че ако съм се разболяла то е защото аз съм го създала, аз самата съм го позволила като съм изгубила емоционалното си равновесие и хармония съдейки че съпругът ми, или шефът ми, или правителството, или животът трябва да са по друг начин и не такива каквито са. Това е моето изкривено възприятие за нещата. Тялото единствено ми показва резултата от моите творения. Дава ми знаци, сочи ми какво съм направила погрешно, или по-точно казано, какво съм мислила погрешно… Вместо да се мъчим да “поправяме” тялото би трябвало да се постараем да “поправим” начина си да възприемаме живота. Тялото само ще последва ума, ще последва възприятията ни. Тялото е едно огледало, което отразява вътрешното ни състояние, отразява състоянието на нашия дух.

Какви характеристики имат хората които боледуват от рак?

Новата Германска Медицина е изучила през последните 30-40 години хиляди случаи на хора болни от рак и е открила следните общи черти у тези хора:

• Обикновено са емоционално незрели хора, които живеят ситуациите в живота си с много стрес. Както се казва “удавят се в една капка вода”. Всичко при тях се превръща в трагедия и им идва прекалено много.
• Живеят за другите и постоянно внимават “какво ще кажат другите”.
• Изключват се от самите себе си, не съзнават какво чувстват или от какво се нуждаят, просто не съществуват, не се виждат самите себе си.
• Използват много често изрази като “трябва да”, “длъжен съм да”. Всичко за тях е задължение, но винаги свързано с другите, не с тях самите.
• Изцяло се отдават на грижи за другите, винаги са на разположение на другите, особено ако другият е болен или има проблеми. Живеят и страдат живота и страданието на другите, а себе си анулират.
• Неспособни са да поставят граници в отношенията си с другите, неспособни са да кажат Не. Позволяват другите да се намесват в живота им и в същото време те самите постоянно се намесват в този на другите (нямат съзнание къде е границата, къде да спрат).
• Не се ценят, точно обратното, постоянно се подценяват, винаги в очакване другите да ги оценят, другите да им дадат одобрението си.
• Вниманието им винаги е насочено към събития, случки и хора извън тях самите, никога навътре в тях.
• Неспособни са да създават нови емоционални връзки. Сграбчват се в миналото, в един само близък човек или в семейството, или в една случка (примерно загубата на близък човек).
• Това са хора, които зависят от другите, неспособни са да живеят сами по себе си и сами за себе си.
• Много често приемат ролята на “жертва” с надеждата да спечелят симпатията и одобрението на другите (разбира се несъзнателно).
• Не изразяват чувствата си, защото не ги съзнават и защото смятат, че това, което им се случва не е достатъчно важно, “за да притесняват другите с техните проблеми”.
• Живеят проблемите си изолирано, не ги споделят, не се разкриват пред другите. Реално не се комуникират с другите по откровен начин, тъй като не са откровени дори със самите себе си.
• Обикновено са много рационални хора, много ментални.

Съществуват някои фалшиви вярвания относно раковите заболявания:

• Ракът се наследява генетически и щом дядо ми е умрял от рак и аз ще умра от рак. Невярно! Вярно е, че наследяваме гените на нашите родители с всичката информация записана в тях. Обаче това изобщо не означава, че тези гени е задължително да се активират (и ако не се активират няма заболяване). Вместо да се страхуваме от гените, които носим би трябвало да се погрижим за това как мислим и как възприемаме живота, тъй като това, което действително се наследява е начина на мислене и възприятие, наследен от родители, научен в средата, в обществото, и този начин на мислене определя как реагираме на нещата в живота ни, как живеем конфликтите. Този начин на мислене и възприятие е причината да губим емоционалното си равновесие, да губим Хармонията в себе си и впоследствие да се разболяваме.
• Ракът се появява, защото една клетка “изведнъж се е побъркала” повлияна от външни фактори. Невярно! Никоя клетка не решава от само себе си да се побърка просто така, и външните фактори могат да ни повлияят само до известна степен винаги когато вътрешните условия го позволят. Един хармоничен човек може да е в същите амбиентални условия и да не се разболее. Всъщност, ако ни разболяваше въздухът, който дишаме, водата, която пием или храната, която консумираме, би трябвало логично всички да сме болни от рак и това не е така. Вярно е, че ако се грижим повече за тялото си то ще е в по-добро състояние. Въпреки това не бива да забравяме, че човешкото същество е Холистично, има тяло, ум, дух и е необходимо да се грижим за съвкупността от трите, не е достатъчно да се грижим само за видимото, изключително важно е да се грижим най-вече за невидимото: за ума и за духа. Колкото е важна физическата чистота на тялото ни, също толкова и повече важни са менталната чистота и духовната чистота.
• Ракът е равнозначен на смърт, неизлечим е. Невярно! Все повече хора преодоляват тази болест. Това е възможно, защото има все повече съзнание за механизма на болестта. Все повече хора намиращи се в тази крайна ситуация възприемат мисленето: искам да живея, искам да се променя и мога да го постигна. Медицината е доказала, че едно лечение има ефект само ако пациентът има желание да се излекува и има Вяра, че това е възможно. И отново се връщаме на предишното: външното не може да ни разболее, но и не може да ни излекува. Лекуваме се ние самите, благодарение на силата на вътрешното си твърдо решение да го направим и благодарение на силата на нашата мисъл. Ако имам достатъчно Вяра и една чаша вода би могла да ме излекува. Мога ежедневно да програмирам чаша вода да се зарежда с лечебна енергия и да я изпивам. Не случайно в миналото са благославяли храната на масата преди ядене. Не случайно Исус е казал: “Ако имахте вяра колкото едно синапено зърно…”. Абсолютно реално е това, което ни е казал преди 2.000 години, само че продължаваме да не го вярваме.
• Химиотерапията лекува рака. Невярно! Тук ще навляза в опасен терен и го правя само защото лично можах да наблюдавам разрушителния ефект от химиотерапията. Все повече лекари и учени, и все повече статии и проучвания на тази тема твърдят, че химиотерапията е най-голямата грешка на модерната медицина. Не премахва канцерогенните клетки. Това което прави е, че разрушава поголовно всичко в организма. Не лекува, убива. Преди няколко дни четох друго сериозно проучване, което твърдеше, че умират повече пациенти от приложената химиотерапия, отколкото от самия рак. В същото време все повече хора се отказват от приложението на химиотерапията и се лекуват. Това, което аз видях е, че след всеки сеанс по хиомиотерапия жизнената енергия на човека е все по-нискочестотна, все по-малко, все по-слаба. Според скалата на Бовис при здрав човек вибрациите са на ниво над500 Бовис. Когато човек е близо до смъртта вибрациите му падат под 4.000 Бовис. Когато това се случи тялото влиза в процес на натурално разложение на материята и умира. Този е ефектът от химиотерапията, сваля вибрациите на енергията на човека до това ниво и тялото започва да умира. Освен това с химиотерапията се разкъсва електромагнитното поле на тялото, а то е естествената защитна обвивка от заобикалящите ни енергии. Без тази бариера сме уязвими за всякакъв вид нискочестотни негативни и тежки енергии. За това е много типично в края на процеса хората болни от рак да стават много негативни, раздразнителни, вербално агресивни.

Какво е ракът?

От метафизична гледна точка ракът е едно жизнено изпитание, нещо което можем да експериментираме и да преодолеем. От нас зависи. Не е едно проклятие паднало ни от небето, не е лош късмет нито е нещастие, което сме наследили от родителите си. Нека спрем да виним външното за това, което ни се случва вътрешно. Време е да поемем отговорността за личния си живот, да израснем като Човешки Същества. За това ракът е много разпространена болест в днешно време. Защото сега, през XXI век вече имаме нужното ниво на съзнание, за да разберем какво е. Забелязал ли си, че в различните епохи от историята на Човечеството е имало различни типични болести? Те само отразяват нивото на съзнание на обществото в определения момент. Ракът, както и СПИН, е максималния израз на липсата на Любов към самия себе си, и тук ще разбираме Любов не като чувство, не като човешка емоция, а като Универсална Трансформираща Хармония. В нашето ДНК също носим записана Любов. Защо тогава не насочим вниманието си към нея? Всичко е въпрос на личен избор.

Как да приемем рака у близък човек?

Може би това е една още по-трудна задача отколкото, ако човек лично експериментира болестта. За да приемеш и разбереш болестта у любим човек се изисква много любов, много разбиране и много търпение. Фактът, че член от семейството е болен от рак е едно голямо изпитание за всички, не само за болния. Една голяма възможност да израснеш като Човек. Близките ще трябва да се научат да не задушават болния, да не го зариват със съвети, да не го притискат, а да му дават пространство и време. Той трябва да открие своя личен ритъм и свой път. Да вземе лични решения. И това няма да е лесна задача за него, тъй като реално никога не го е правил. Най-важното не е да се излекува физическото му тяло, най-важното е човекът да може да излекува душата и духа си, и за да може да го направи се нуждае от време и пространство, вътрешна и външна тишина и спокойствие, за да успее да открие личните си отговори на своите въпроси. За това не е препоръчително къщата на болния да е все пълна с притеснени и изплашени роднини и близки, които не спират да му говорят за болестта и да плачат поради личните си страхове. Всеки един от семейството ще трябва да направи една много лична вътрешна работа на размисъл и преглед на всичко, преживяно, вярвания, всичко „несмляно“, неприето, непростено… С много любов, към себе си и към всеки член от семейството. Душата на човека болен от рак е поела този тежък товар, това предизвикателство, за да могат всички членове на семейството да имат възможността да израснат. Това е една огромна възможност! Не бива да бъде живяна като трагедия, защото не е. Това е договор между душите да експериментират заедно нещо изключително и да израснат заедно по изключителен начин!

По един или друг начин Животът ни показва как да изоставяме товарите, които влачим, да се освобождаваме от земните привързаности и материалните зависимости. Не сме едно физическо тяло, което има дух. Ние сме Дух, който е дошъл на Земята да експериментира в едно физическо тяло. На Земята сме, но не сме от Земята. Време е да предприемем пътуването обратно към Духа, интегрирайки цялото познание, което сме придобили тук в нашите земни съществувания. Време е да повдигнем поглед и да сменим перспективата. Нито едно събитие не е край на Живота. Животът е вечен и ние сме неговия материален израз на Земята. Нека бъдем Любов и Хармония, като самия Живот.

Светлина, Мир и Любов

Ще съм щастлива да узная мнението ти и коментарите ти по този пост. Ако ти е харесал, сподели г

Copyright secured by Digiprove © 2016-2019 Гери  Радичкова