Малката Душа и Слънцето

Докато мислех какво да ти напиша, за да си припомниш истинския дух и смисъл на Коледата намерих този разказ, който ми се струва идеален за целта. Иска ми се да го споделя с тебе.

Малката Душа и Слънцето

По Нийл Доналд Уолш

Имало едно време една Малка Душа, която казала на Господ:

• Вече знам коя съм!

И Господ и отговорил:

• Чудесно! Коя си?

Малката Душа отвърнала с вик:

• Аз съм Светлината!

Господ се усмихнал широко:

• Така е – рекъл. – Ти си Светлината.

Малката Душа била щастлива, защото разбрала онова, което всички души в царството се опитвали да разберат.

• Урааа! Това е чудесно!

Но малко след това вече не и било достатъчно да Знае коя е. Чувствала някакво вътрешно безпокойство, защото искала да Бъде това, което е. Така, Малката Душа отново проговорила на Господ (което не е никак лоша идея за всички Души, които искат да Бъдат това, Което Са в Действителност), за да му изложи своите идеи:

• Здравей, Господи! Сега когато вече знам коя съм, ще бъде ли добре да Бъда тази, която Съм?

Господ отвърнал:

• Искаш да кажеш, че искаш да Бъдеш тази, която вече Си?
• Ами… виж сега. Едно е да знам Коя Съм, и друго съвсем различно е да Съм реално. Искам да чувствам какво е да Съм Светлината.
• Ама ти вече Си Светлината ‐ повторил Господ, усмихвайки се пак.
• Да, но искам да знам какво се чувства когато Съм! ‐ възкликна Малката Душа.
• Мисля, че трябваше да си го представя ‐ добавил Господ със смях. – Ти винаги си била авантюристка. – След един миг изражението на Господ се променило. – Има само един проблем…
• Какъв? – попитала Малката Душа.
• Че не съществува нищо друго освен светлина. Не създадох друго нещо освен това, което ти самата си. Така че, няма лесен начин, по който да експериментираш Коя си, по простата причина, че няма нещо, което да не си.
• Как така? ‐ отвърнала Малката невинна Душа, нещо объркана.
• Помисли си. Ти си като една свещичка вътре в Слънцето. Вече си там, заедно с милиони и милиони други свещички, които сформират Слънцето. И Слънцето не би могло да съществува без тебе, защото би му липсвала една от неговите свещички, и по този начин не би могло да блести толкова ярко. Но да знаеш, че си светлината вътре в светлината… това е проблема.
• Ти си Господ, ще измислиш нещо!

Господ наново се усмихнал:

• Вече измислих. Тъй като не можеш да се почувстваш Светлина когато си обградена от нея, ще те обградя с мрак.
• Какво е мрак?
• Онова, което ти не си.
• Ще се страхувам ли от мрака? ‐ проплакала Малката Душа.
• Само ако го пожелаеш ‐ отвърнал Господ. В чест на истината, няма нищо, от което да се страхуваш, освен ако не решиш, че искаш да се страхуваш. Ние го измисляме всичко. Преструваме се.
• Ах! ‐ възкликнала Малката Душа, която вече се чувствала по-добре.

Тогава Господ обяснил, че, за да може да се експериментира каквото и да било, е необходима неговата противоположност.

• Това е голям дар, защото без него не би могла да познаеш как е всичко останало. Не би могла да узнаеш какво е Горещо без Студено, Горе без Долу, Бързо без Бавно. Не би могла да узнаеш какво е Ляво без Дясно, Тук без Там, Сега без После. И така ‐ заключил Господ – като се видиш обвита в мрак, не вдигай юмрук нито надигай глас да го проклинаш. По-скоро бъди Светлината насред мрака, и не се ядосвай поради това. Само така ще узнаеш Коя Си Всъщност, и другите също ще го узнаят. Позволи светлината ти да блести, за да могат другите да узнаят, че си някой много специален.
• Искаш да кажеш, че е добре другите да знаят, че съм някой много специален? ‐ запитала Малката Душа.
• Разбира се! ‐ засмял се Господ ‐ Даже е много добре! Но помни, че „специален“ не означава „по-добър„. Всички са специални, всеки по свой си начин! Но има много, които не си спомнят. Ще разберат, че е добре да са специални само когато ти самата узнаеш, че е добре да си специална.
• Чудесно! ‐ възкликнала Малката Душа, която танцувала, смеела се и подскачала от щастие. – Мога да бъда специална колкото си поискам!
• Да, и можеш да бъдеш още от сега ‐ добавил Господ, който танцувал и подскачал, и се смеел заедно с Малката Душа ‐ Коя част от това да си специална искаш да бъдеш?
• Коя част от специална? Не те разбирам.
• Виж… ‐ почнал да обяснява Господ – да бъдеш Светлината е да си специален, и това е направено от много части. Да бъдеш щедър е да си специален. Да бъдеш любезен е да си специален. Да бъдеш творец е да си специален. Да бъдеш търпелив е да си специален. Сещаш ли се за други начини да бъдеш специална? – Малката Душа замълчала за момент.
• Сещам се за много начини да съм специалнаl! ‐ възкликнала. – Да си специален е да помагаш на другите. Да си специален е да споделяш. И да бъдеш приятел също е да си специален. Да бъдеш внимателен с другите е да си специален!
• Така е! ‐ потвърдил Господ. – И ти можеш да си всички тези неща, или коя да е друга част от това да си специален, каквото пожелаеш, по всяко време. Това означава да си Светлината.
• Вече знам какво искам да бъда! ‐ заявила Малката Душа много развълнувана. – Искам да съм онази част от това да си специален наречена „Да Прощаваш“. Не е ли специално да прощаваш?
• О, да ‐ потвърдил Господ. – Това е много специално.
• Тогава искам да съм това. Искам да прощавам. Искам да експериментирам себе си по този начин.
• Добре ‐ казал Господ. – Но има нещо, което трябва да знаеш.

Малката Душа почнала да губи търпение. Изглеждало, че все има някакви усложнения.

• За какво става дума? ‐ въздъхнала.
• Няма никой на когото да се прощава.
• Никой? ‐ Малката Душа не можела да повярва на ушите си.
• Никой! ‐ повторил Господ. – Всичко, което създадох е перфектно. Няма ни една душа в цялото мироздание, която да е по-малко перфектна от тебе. Огледай се около себе си.

Тогава Малката Душа осъзнала, че се било насъбрало голямо мнозинство. Надълго и нашироко, от всички краища на царството придошли души, защото се разнесла мълвата, че Малката Душа провежда един изключителен разговор с Господ, и всички искали да чуят какво се говори.

Виждайки събралите се неизброими души Малката Душа трябвало да си признае: никой не изглеждал по-малко чудесен, по-малко великолепен или по-малко перфектен от нея самата. Такова било великолепието на насъбралите се души и толкова блестяща била тяхната светлина, че Малката Душа едва успявала да задържа погледа си.

• И кого да простиш тогава? ‐ попитал Господ.
• Ох, мисля, че това е много досадно! ‐ изръмжала Малката Душа. – Исках да се експериментирам като Тази, която Прощава. Исках да узная как е тази част от това да си специален. – И така узнала как е да си Тъжен.

Но тогава една Приятелска Душа излязла из мнозинството:

• Не се безпокой, мила ‐ и казала. – Аз ще ти помогна.
• Наистина ли? ‐ откликнала Малката Душа с озарено лице. – Но какво можеш да направиш?
• Мога да ти дам някого когото да простиш.
• Можеш ли?
• Разбира се! ‐ изтананикала Приятелската Душа. – Мога да ида в следващия ти живот и да направя нещо, за да ми простиш.
• Но… Защо би направила подобно нещо? ‐ запитала Малката Душа. Ти, която си толкова перфектно същество! Ти, която вибрираш толкова бързо създавайки толкова блестяща светлина, че едва успявам да я видя! Какво е способно да те накара да спреш вибрациите си дотолкова, че светлината ти да стане тъмна и плътна? Какво можеш да направиш ти, която си толкова лека, че танцуваш между звездите и се предвижваш из Царството със скоростта на мисълта, за да влезеш в моя живот и станеш толкова тежка та да направиш нещо толкова лошо?
• Много е лесно ‐ отвърнала Приятелската Душа. – Ще го направя защото те обичам.

Малката Душа се изненадала от отговора.

• Не се изненадвай ‐ ѝ казала Приятелската Душа. – Ти направи същото за мен. Нима не помниш? Ти и аз сме танцували заедно много пъти, от еони и ери. От всички времена и на много места сме играли заедно. Просто не си го спомняш. И двете сме били всички неща. Вече бяхме Горе и Долу, Ляво и Дясно. Бяхме Тук и Там, Сега и После, бяхме Мъжкото и Женското, Доброто и Злото. Ти и аз бяхме Жертвата и Злодея. Така се събирахме много пъти, едната давайки на другата точната и перфектна възможност, за да изразяваме и експериментираме Кои Сме Всъшност. По този начин ‐ добавила Приятелската Душа, – ще се явя в следващия ти живот и ще бъда „лошата“. Ще направя нещо наистина ужасно и тогава ще можеш да експериментираш себе си като Да Простиш.
• Какво ще направиш? ‐ попитала Малката Душа леко притеснена. – Какво може да е толкова ужасно?
• О, все ще измислим нещо ‐ отвърнала Приятелската Душа и намигнала с око. Миг след това обаче станала много сериозна и промълвила:
• Права си за едно нещо.
• Какво е? ‐ поискала да узнае Малката Душа.
• Ще трябва да спра вибрациите си и да стана много тежка, за да направя това нещо не толкоз добро. Ще се престоря на някой много различен от това, което всъщност съм. За това ще те моля за една услуга в замяна.
• Да, каквото поискаш! ‐ възкликнала Малката Душа и почнала да пее и да танцува. – Ще мога да простя, ще мога да простя!

Но усетила, че Приятелската Душа продължава да мълчи.

• Какво искаш? ‐ попитала отново. – Какво мога да направя за теб? Ти си един ангел за това, че си готова да направиш подобно нещо за мен!
• Разбира се, че Приятелската Душа е един ангел! ‐ прекъснал Господ. – Всички са ангели! Помни това винаги: аз само изпращам ангели!

Тогава Малката Душа поискала повече от всякога да задоволи желанието на Приятелската Душа:

• Какво мога да направя за теб? ‐ попитала отново.
• В момента, в който те ударя и те направя на парчета ‐ рекла Приятелската Душа – когато ти направя най-лошото, което би могла да си представиш, в този момент…
• Какво? ‐ прекъснала я Малката Душа. – Какво…?

Приятелската Душа станала още по-сериозна:

• Помни коя съм аз в действителност!
• Да, така ще бъде! ‐ откликнала Малката невинна Душа. – Обещавам! Винаги ще те помня така както те виждам тук и сега.
• Много добре ‐ добавила Приятелската Душа – защото ще положа толкова старание в това да се преструвам, че ще забравя коя съм в действителност. И ако ти не ми припомниш коя съм, аз не ще успея да си го спомня за дълго време. И ако аз забравя коя съм и ти забравиш коя си, и двете ще сме изгубени. Тогава ще се наложи да дойде друга душа да ни напомни на Двете Кои Сме.
• Не, това няма да се случи! ‐ обещала пак Малката Душа. – Ще те помня! И ще ти благодаря за това, че ми даваш този дар, възможността да експериментирам Коя Съм.

Така се уговорили, и Малката Душа поела към новия си живот, развълнувана, че е Светлината, че е много специална, и че ще бъде тази част от специалното наречена Да Прощаваш.

И зачакала с нетърпение да може да експериментира себе си като Да Прощаваш и да благодари онова, което ще направи другата душа, за да бъде това възможно.

Във всеки един момент от този живот, всеки път когато се появявала на сцената една нова душа, без значение дали носела щастие или страдание, и най-вече когато носела страдание, Малката Душа мислела какво и казал Господ:

„Винаги помни, че само пращам ангели!„

Ще съм щастлива да узная мнението ти и коментарите ти по този пост. Ако ти е харесал, сподели го