Предистория
От близо 2 години съзнанието на хората е заето само от една единствена тема – все тая прословута „болест“… Но аз не спирам да се изненадвам от факта, че хората масово не разбират какво всъщност е това. Не са виновни! Живеем в свят, който досега е бил изпълнен с лъжа… във всичко, на всички нива на съществуването ни.
Добрата новина е, че на този лъжовен свят му се вижда краят. „Истината ще ви направи свободни.“ Казаха ни го преди 2000 години, но едва сега започваме да го виждаме в широк мащаб.
Жизненоважно за нас е да открием истината за нещата – кои сме, какво се случва вътре в нас, как генерираме реалността, която всеки от нас лично живее. Твоите мисли изграждат Реалността, която живееш
Научили са ни на много погрешни неща. Иска ми се да поговоря за две от тях:
1). Че болестта е враг, който трябва да бъде прогонен веднага и на всяка цена от тялото. Лъжа!
2). Че болестта е причинена винаги от някакви външни фактори – патогени, лоша храна, мръсен въздух. Лъжа!
И са скрили от нас истината… Повярвали сме каквото са ни разказали… а то ни е набивано в съзнанието и в подсъзнанието от много дълго време, толкова, че вече нямаме спомен кога е започнало. Но, слава Богу, всичко, което има начало има и край!
Какво всъщност е „болестта“
„Болестта“ не е нищо друго освен нарушено равновесие, нарушена хармония. Когато създаваме неравновесие в себе си тялото ни соматизира точно къде и в какво сме нарушили хармонията. Тялото развива определени симптоми, които изобщо не са произволни, а с точно определен биологичен смисъл.
Човешкото същество е на Земята от милиони години (а не само 6000 както са ни разказали). Хора е имало на Земята много преди динозаврите. Представяш ли си колко много пъти нашите души са се въплъщавали във физически тела, за да експериментират живота тук в материята? Нашето биологическо тяло помни! Всеки път когато човекът е оцелявал след дадена стресова конфликтна ситуация тялото му е запомняло… започнало е да изработва т.нар. „специални биологични програми“ за оцеляване при дадена заплаха. Нашето тяло е мъдро и знае да се самовъзстановява, винаги когато му позволим, разбира се… когато му дадем време и нужните условия.
Д-р Хамер за симптомите
Д-р Хамер дефинира болестта като „специална биологична програма“, която тялото задейства, за да възстанови нарушената хармония. Той установи, че за всяка конкретна форма на нарушено равновесие тялото е разработило и запомнило една специфична програма, тоест, проявява специфичен симптом (онова, което са ни казали, че е „болест“).
Не би трябвало да говорим повече за болести, а за симптоми. Д-р Хамер откри, че всеки симптом отговаря на точно определен биологичен конфликт. Ако понякога имаме настинка, проявена с температура биологичният ни конфликт ще е един (какво „ме гори“ отвътре? Каква информация вътрешно трябва да бъде изгорена, сменена?). Ако има и кашлица, ще има и друг преживян конфликт (какво не си позволих да комуникирам? Какво си наложих „да преглътна“?). Ако имаме болки по тялото, ще добавим и трети (ценя ли себе си? имам ли усещането, че не съм на ниво, недостатъчно добър в нещо?)… и т.н.
Всеки симптом, който тялото ни проявява, е едно точно съобщение, което подсъзнанието ни ни изпраща чрез тялото, за да можем да осъзнаем къде точно, в коя ситуация, в кой момент сме нарушили хармонията в себе си. А нарушаваме хармонията в себе си всеки път когато допускаме лъжата в себе си, когато имаме изкривено възприятие за нещата, когато не се вслушваме в гласа на душата си и не покриваме основните биологични нужди на тялото и на съзнанието си. Например: мисля нещо и искам да го изразя, но не си позволявам от страх или поради друго погрешно вярване. Резултатът е болно гърло. Задължил съм се „да преглътна“ думите си. Не съм покрил нуждата си свободно да изразя какво мисля и чувствам, тоест, проявил съм липса на любов към себе си, неуважение към себе си. Сякаш аз нямам право, а другият има. Сякаш другият е по-важен, по-ценен, а аз не съм. Там където „ме боли душата“ там ще ме боли и тялото… просто е.
Необходимо е да разбираме симптомите (т.нар. болести). Всяка част, всеки орган, всяка система и всяка тъкан от човешкото тяло имат строго определена функция. Разчитайки нарушената функция ще видим ясно каква своя жизнена необходимост сме пренебрегнали.
Ти си безгласна буква
Всеки път когато ти казват, че си болен, защото „си хванал някакъв вирус“ или пък защото под микроскоп са видели, че имаш „някаква бактерия“ в твоето подсъзнание се случват 2 неща:
1). Приемаш като истина, че не носиш никаква отговорност за това, което ти се случва.
2). Приемаш като истина, че си „жертва“ на външните обстоятелства и следователно нямаш никаква власт и никаква мощ да промениш ситуацията и състоянието си.
Научили са ни да не вярваме в себе си и в способностите си. Но нека си признаем… човешката раса съществува от милиони години… Ако предните твърдения бяха истина отдавна вече да сме изчезнали от лицето на Земята…
Научили са ни да не гледаме навътре в себе си, да не осъзнаваме какво и защо преживяваме, да не познаваме себе си, а да предаваме веднага мощта и властта над себе си на някой друг, наречен „специалист“, който виждате ли по-добре от мен знае на мен какво ми е и на всичкото отгоре е способен (той да, аз не) да ме „излекува“, тъпчейки ме с химия… Огромна лъжа!!
Крайно време е да си дадем сметка, че НЕ СМЕ безгласна буква! Че само аз знам какво ми се случва и как най-добре мога да възстановя изгубеното равновесие. Моето тяло ЗНАЕ и МОЖЕ! Не съм „жертва“ на никого и на нищо, само на погрешното си възприятие на нещата. Тоест отговорността е САМО МОЯ! Когато успеем да приемем тази истина, да си признаем пред себе си и да спрем да се самозалъгваме (там всички сме царе!!), тогава ще сме направили огромен скок в съзнанието си. Това е повратната точка. Това е ключовата истина: АЗ СЪЗДАВАМ РЕАЛНОСТТА, КОЯТО ЖИВЕЯ! Не съм лист носен от вятъра, без воля и неспособен да промени посоката и живота си…
Относно вирусите и бактериите
За всяка клетка в човешкия организъм има около 600 милиона микроорганизми… Да!! Изградени сме от много повече микроорганизми отколкото клетки!! Това означава само едно: живеем в симбиоза с тях!! Те са в телата ни, защото изпълняват определена функция, необходими са ни.
Научили са ни да ги убиваме, защото са ни казали, че са вредни… И това е лъжа… Приучили са ни все нещо „да убиваме“… За подсъзнанието няма разлика кого и какво убиваме и дали това е реално или имагинерно… (Виж Що е подсъзнанието и как функционира) Работата е там, че сме приели да творим война в себе си, а после се чудим защо има войни във външната ни реалност…
Да ти кажат, че си болен, защото в тялото ти има даден вирус или бактерия, или гъбички, е все едно да ти кажат, че пожарът е предизвикан от пожарникарите, защото сме ги видели до горящата сграда… Абсурдно е, нали? Това е друга от лъжите, които са ни насадили… от години насам ни го набиват в главите… и да не говорим за последните 2 години и целия медиен цирк, на който сме свидетели… (по тази тема ще пиша в друг пост)
Микроорганизмите винаги са в нас. Активират се когато се задейства дадена специална биологична програма в тялото за възстановяване на изгубеното равновесие. Те са помощници, а не „патогени“, такива не съществуват. Това е друга лъжа, която са ни разказали и сме повярвали…
Истината е, че в човешкото тяло има 4 ембрионални вида тъкани. Вирусите са характерни и се срешат само в един то тях. В други 2 вида има бактерии, а в четвъртия се проявяват гъбичките. Доказано е, че никой от тези микроорганизми не е способен да премине от един ембрионален слой в друг (специализирали са се да съществуват и работят само в дадения слой). Тогава как би било възможно някой от тези микроорганизми да излезе от едно човешко тяло, да влезе в друго, че и да „го зарази“ с не знам си каква болест… Пълен абсурд!! Теорията за физическата зараза е друга огромна лъжа!! (Само за размисъл: Ако теорията за заразата беше истина, как така сме оцелели милиони години без антибиотици и без ваксини?… Между другото, теорията за ваксините също е пълна лъжа…)
Как да извлечем полза от „болестта“
На този свят нищо не става „по случайност“, такава не съществува. Познаваме поговорката: „Всяко зло, за добро“.
Научили са ни да се страхуваме от болестта и да се мъчим всячески и по най-бърз начин да се отървем от нея… Истината е, че не бива да се страхуваме от сигналите, които тялото ни дава, а да се научим да ги разчитаме. Не бива да се тюхкаме и вайкаме, че сме болни и да мразим болестта, а като осъзнали себе си хора да се запитаме: какво съобщение получавам чрез тези симптоми?
Когато сме болни, за да извлечем реална полза от ситуацията е необходимо да си зададем 2 въпроса за всеки един от симптомите, които имаме в момента:
1). Какво симптомите ми забраняват да правя?
Очевидно нещата, които сега не мога да правя, но съм правил преди да се проявят симптомите, са неща, които са спомогнали да бъде нарушено равновесието в мен. Например, ако в ежедневието си все търча като муха без глава и не съм способен да си позволя да спра и да си почивам, означава, че съм неспособен да се вслушвам в нуждите на тялото и на ума си и да уважавам тези нужди, тоест, да се грижа за себе си с отговорност и с любов.
2). Какво симптомите ме задължават да правя?
Тоест, каква е биологичната нужда, която имам, но не съм си позволявал да бъде задоволена, винаги поради погрешни вярвания, възпитание, и т.н. Ако следваме горния пример, при който не знам да си почивам когато имам нужда, сега ще се видя принуден да спра, да си лежа и да си почивам. За много хора да си болен е единствената ситуация (социално приета като коректна), при която си позволявам да се погрижа за нуждите си без да се чувствам виновен… Що за свят е този, в който да създаваш липса на хармония е прието за нормално??? Ами този, в който живеем… и се разпада пред очите ни вече…
Излъгали са ни, че да търчиш вечно, да не спираш, да си вечно продуктивен, да правиш вечно неща за другите, за семейството, за обществото, да носиш отговорности към другите и към обществото, е правилното… а да се грижиш за себе си и да уважаваш нуждите си е егоизъм… Истината е точно противното на това: отговорност е когато се грижиш ти да си в хармония и душевен мир, тогава си здрав и тогава можеш да дадеш и на другите… Ако аз нямам за себе си мир, хармония, здраве, какво точно си мисля, че мога да дам на другите?? Научили са ни да сме роби на една античовешка система… Крайно време е да излезем от матрицата. И като казвам „да излезем“ нямам предвид да грабнем една торбичка и да идем да живеем в гората… не, времето на отшелничеството мина отдавна. Имам предвид вътрешно, в мислите и възприятията си да излезем от матрицата изтъкана от лъжи… Да започнем да се вслушваме във вътрешния си глас, в интуицията си, в нуждите на душата и на тялото си. Да спрем да живеем на базата на хилядите лъжи, които са ни разказали и да заживеем в любов.
Какво е Любов
Отвсякъде ни се казва (от 2000 години насам), че трябва да се научим да живеем в любов. Само че и това понятие са ни го изкривили…
Любовта трябва да бъде разбирана не като човешко чувство/емоция, а като ХАРМОНИЯ. Хората разбират любовта като: физическо харесване, когато имаме подобни вярвания, когато правиш нещата според моите очаквания, и тем подобни… това обаче не е любов…
За да стигнем до истинската същност на думата е нужно първо да опознаем себе си. Да знам какво мисля, какво чувствам, от какво се нуждаят тялото и душата ми, кога уважавам тези нужди и кога не… Тоест, Любовта започва от мен самия. Нужно е да опозная себе си и да започна да третирам себе си с разбиране, с нежност, с щедрост, с грижа, с разум… с любов.
Следващата стъпка е да осъзная, че другите около мен са огледала, в които аз мога да видя отразени нещата, които не съм способен да видя или да приема в себе си. Нарича се Закон на огледалото. Всемирен космически принцип. Когато осъзная, че другите са също души като мен, дошли да експериментират в материята, да израстват в съзнание, и че душите ни са се договорили още преди да се въплътят да си сътрудничат помежду си… тогава мога да спра да съдя другите, мога да спра да им се сърдя и да ги виня за нещата, които „ми причиняват“… Все едно да си мисля, че огледалото иска да „ме нарани“… Абсурдно, нали? Но това е, което правим постоянно… Все се сърдим на огледалото и все се опитваме да го срешем… По-лесно е другият да е виновен и по-лесно е да искам другият да се промени, отколкото аз да поема отговорността за личните си мисли и възприятия, за емоциите, които аз си пораждам с негативни мисли, за думите и действията си… Ето това е егоизъм! Това е човек да е инфантилен… Аз не нося отговорност, друг е виновен… Шефът ми, съпругът ми, вирусът, мръсният въздух… Все търсим виновни извън нас, а не поемаме личната си отговорност за реалността, която сами сме си създали… не поглеждаме навътре в себе си, а все гледаме в чуждата паничка…
Когато се науча да давам любов на себе си и когато съм способен да разбирам другия, да виждам в него себе си, тогава мога да проявявам съчувствие и състрадание към другия. Защото разбирам механизма на съществуване. Разбирам, че и той като мен е участник в едни театър, играе ролята, която си е избрала душата му в този живот, и си давам сметка, че и на него му е толкоз трудно колкото и на мен, тъй като е неосъзнат горе-долу като мен. Разбирам, че другият това съм аз в друга форма.
Тогава вече човек е способен да живее с Любов. Първо към себе си и после към другите. Не можеш да дадеш нещо, което нямаш първо за себе си. Разбираш себе си и после разбираш другите. Спираш да съдиш, спираш да очакваш като глезено дете всичко да е по твоята, спираш да изискваш другите да са като тебе. Невъзможно е, приеми го. Всеки е единствен и уникален! И точно по тази причина безкрайно ценен за Живота!
Заключение
С всичко това исках да ти кажа, че:
- Болестта не е враг, с който да се борим, а необходимо средство за духовното израстване на човека.
- Сами нарушаваме хармонията в нас чрез мислите си. Сами можем да възстановим изгубеното равновесие чрез мислите си.
- Тялото соматизира на материално ниво онова, което душата страда, соматизира неравновесието, което сами сме създали. Тялото НЕ ПОРАЖДА БОЛЕСТИ (теорията за автоимунните заболявания е друга лъжа!), то само следва и материализира мислите и емоциите ни.
- Да живееш в материално тяло е лична отговорност. Не търси виновни за личните си творения. Твоето тяло е твоят храм, грижи се за него, на всички нива, но най-вече на ниво съзнание.
- Краят на матрицата е много близо. От всеки един от нас зависи този край да настъпи по-скоро. За целта е необходимо да спрем да вярваме на милионите лъжи, да се отучим от всичко научено досега и да започнем да откриваме истината във всичко, което ни заобикаля.
- Жизненоважно е да си възвърнем личната мощ и власт над себе си и над живота си. Създадени сме по образ и подобие божие, тоест, с цялата съзидателна сила и мощ на Бога/Космическото съзнание/Всемирния създател.
- Човекът създава реалности, създава светове (нищо, че не ги вижда, в астралния свят те са видими и материални, осезаеми). Нужно е да осъзнаем колко велики сме, колко творческа мощ има в мислите ни (в буквалния смисъл) и каква голяма отговорност има в това.
И ти, каква реалност създаваш? Твориш хармония (любов) или твориш неравновесие (болест, неразбирателства, война…)? Имаш избор! Тук сме, за да творим хармония. Само е нужно да си го припомним… Прочети отново Как да поддържаме хармонията в себе си, за да сме съвършено здрави
Имам Вяра в Човешката раса! Имам Вяра в теб! В този момент ти и аз творим един нов по-добър свят! Благословен да е пътят ти!!
Светлина, Мир и Любов
Бих се радвала да узная твоето мнение и коментари по темата. Ако ти е харесало, сподели.
Copyright secured by Digiprove © 2021 Гери Радичкова