Скритото послание на Алергиите

Какво е Алергията?

Според официалната медицина Алергията е болестно състояние, нарушение на имунната система. Нещо, което привидно е безобидно, от даден момент е разпознато от организма като заплаха и предизвиква процес на различни биологични реакции. Не се лекува, за цял живот е. Предписват се лекарства, които облекчават симптомите, но не премахват причината за тяхното появяване. Алергията се превръща в нещо без смисъл, едва ли не кръст, който трябва да се носи до гроб.

Какво е Алергията според Биодекодирането?

При Биодекодирането разбираме, че Алергията изпълнява определена функция и има Биологичен Смисъл. Алергиите са резултат от преживян шок, от ситуация преживяна с много голям стрес. Нашият подсъзнателен ум регистрира абсолютно всичко, което се случва около нас във всеки миг от живота ни. В момент на шок, на ситуация живяна с много силни негативни емоции подсъзнанието ни обединява в едно различните елементи информация, записана в този момент и им слага общия етикет на “страдание” и следователно ги разбира като “заплаха”. Какво означава това? Означава, че ако приятелят ми скъса с мен в едно кафе докато ям ягодов сладолед и във въздуха се носи аромат на виолетки от парфюма на момичето от съседната маса и звучи песента Х, е много възможно следващия път когато ям ягодов сладолед и/или вдишам аромат на виолетки и/или чуя тази песен да имам определени алергични симптоми. Какви точно ще бъдат те зависи от това как съм живяла онази първа конфликтивна ситуация. Ако мисля, че “никога повече няма да мога да го прегърна” вероятно ще имам обрив по кожата. Ако мисля, че “няма да го видя никога повече” вероятно ще започнат да ми сълзят очите. Ако мисля, че “любовта ме напуска, животът ме напуска” може да започна да се задушавам. Възможностите са безкрайно много според мислите на човека в момента и емоциите, които те пораждат в него. Ясно е, че това се случва в един миг и е напълно несъзнателно, но отпечатъкът, който оставя се записва дълбоко в клетките ни благодарение на присъствието на силни негативни емоции.   

Тогава, какъв е биологичният смисъл на Алергията?

Да ни предпази. Като всеки друг физиологичен симптом, симптомите на една алергия не трябва да бъдат възприемани като проклятие или като лоша карма (лошата карма не съществува). Трябва да бъдат видяни като сигнал, като известие. Привличат вниманието ни към нещо, което сме живели по нехармоничен начин и то е оставило силен отпечатък върху нас. И когато казвам “да ни предпази” нямам предвид “да ни предпази от ягодовия сладолед нито от аромата на виолетки”. Нашето подсъзнание се опитва да ни предпази от страданието. Предизвестява ни, дава ни сигнал за това, че е възможно да преживеем едно ново страдание и ни кара да го избегнем, да се отдалечим. Ясно е, че подсъзнанието ни не е объркано, объркани сме ние когато мислим, че подсъзнанието ни смята за опасен ягодовия сладолед.

И алергиите при бебета и деца?

Знам, че вече мислиш да ми зададеш този въпрос, за това ще отговоря веднага. Когато едно бебе се роди с една алергия или я развие скоро след раждането е ясно, че трябва да се търси причината в майката, в това, което тя преживява преди и по време на бременността и до момента на проява на симптомите у бебето. Една много разпространена алергия в днешно време е алергията към майчиното мляко. Какво ни показва това? Млякото е архетип на майката. Подсъзнанието на бебето отблъсква майка си, защото я възприема като “токсична”. Не означава, че майката е токсична в буквалния смисъл на думата или че е лоша майка и не обича детето си. Най-вероятно тя има много страхове от бременността, от раждането, от майчинството, не се чувства подкрепена и защитена от съпруга си, тревожи се, че скоро трябва да се върне на работа и няма къде и на кого да остави детето си и т.н. Всичко това създава у нея много негативни емоции и много голям стрес, които бебето възприема. Не бива да забравяме, че емоциите са енергия, която е способна да промени характеристиките на майчиното мляко. Онова, което бебето в действитеност отхвърля са негативните емоции, много често напълно несъзнателни, на майката. И за да има една майка този тип мисли и емоции, много често трябва да търсим корените за това и за алергията на детето по-нагоре, в родословното дърво, поради което изучаването му е задължително.

Тогава, може ли да бъде излекувана една Алергия?

Да, може да бъде излекувана. Въпреки че се осмелявам да кажа, че има нещо много по-важно от това да се премахнат симптомите на алергията и това е да бъде разбрано посланието, което тя носи.

Скритото послание на Алергиите

Една Алергия винаги говори за едно голямо страдание, за една голяма мъка. Може да е на човека, който има алергия, може да е на майката, може да е на един предшественик от родословното дърво. Нужно е да се проучи. Алергията е като върха на един айсберг, един малък сигнал за нещо, което може да е скрито в дълбочините на нашето подсъзнание и подсъзнанието на нашия род. Така, изучавайки конкретните симптоми, историите в родословното дърво, моделите на поведение и начина на мислене на човека, е възможно да се открият корените на това страдание. Винаги идва от по-назад в миналото. Дори и аз да съм преживяла нещо конкретно, което е активирало алергията ми, винаги има друга история в миналото, друго страдание на друг човек в родословното ми дърво, което способства аз да повторя преживяването. Ако не беше така, нямаше да съм носител на тази информация, моята Есенция нямаше да има нуждата да пресъздава тази ситуация и тези симптоми, просто защото не би имало нищо за освобождаване и трансформиране.

Един реален случай

Нека видим един реален случай, който ми се струва е доста нагледен. Жена на 45 години. Алергия към антибиотици от рождението си. Лекарите го казват на майката. Пациентката никога не е вземала антибиотици, поради което никога не е имала алергични симптоми. На 38 годишна възраст решава да си направи изследвания, за да провери дали е истина, че има алергия. Потвърждава се, че има алергия към всички антибиотици, най-вече към най-силните: пеницилин, стрептомицин, доксициклин. Тъй като става въпрос за алергия по рождение не търсим преживявания в живота на жената, търсим директно първо в Проекто-Смисъла. Тя е нежелано дете, идва в лош момент. Майката има една дъщеря на 7 години, работи и учи задочно висше образование. Няма време за нищо, чувства се затрупана от задължения и последното, от което има нужда е да се грижи за още едно дете. Освен това връзката със съпруга и не е никак добра, на лице са психологически тормоз и изневери, не чувства нито подкрепа, нито закрила от негова страна. Раждането закъснява и в болницата майката е ежедневно упреквана от съпруга си, който и повтаря: “другите жени родиха и се прибраха, ти какво правиш, че още не си родила?”. Подложена е на много голям стрес и мъка. Пациентката разказва, че тя самата “никога не пие лекарства, не обича”. Затова пък сестра и има 2 деца и само да кихне едно от тях се паникьосва и веднага ги кара да пият лекарства (тя не е лекар) и много често им дава антибиотици (двете сестри изразяват една и съща програма, едната по липса и другата в излишък, но програмата е една и съща). Също така разказва пациентката, че баща и за малко да умре преди 2 години, когато се лекува сам с антибиотици и други лекарства с изтекъл срок на годност, и че не се доверява на лекарите, защото смята, че те “искат да го отровят” (този факт потвърждава наличието на програма). Виждаме, че в това семейство има ясно изразен конфликт с лекарствата и конкретно с антибиотиците, става въпрос за програма. Изучаваме родсловното дърво. Оказва се според датите на раждане и смърт, че пациентката е Универсален Наслденик на баба си по бащина линия, която до колкото е известно има 4 раждания, много трудни, дълги и мъчителни, две от тях на близнаци, които малко след раждането умират. Последното раждане, на бащата на пациентката, продължава 3 дни и на края майката проклина бащата за това, че я е забременил, факт, който сочи, че за нея това е синоним на страдание. Трябва да имаме предвид, че основната биологична функция на една жена е да бъде майка, да ражда, да носи деца на тоя свят. Нейната значимост и ценност като жена се измерва според способността и да ражда (не твърдя, че е така, само че е най-дълбоко вкорененото и най-разпространено вярване на жените по цял свят и най-типичната причина за лично подценяване). Ако една жена страда при раждане и децата и умират тя самата започва да не се цени като жена. В онези времена на село вероятно не е имало лекарства, които да спасят тези деца, които са се родили болни и малко по-късно са умрели. Страданието на онази жена трябва да е било неимоверно голямо. Първо раждане, близнаци, мъртви. Огромен провал като жена! Второ раждане, син, който оживява, но е все болнав и слаб. Трето раждане, близнаци, също умират, вече са 4 изгубените деца… Друг провал! Още повече мъка и страдание. Подсъзнанието на рода пази цялата тази информация, това страдание поради невъзможността да спасиш децата си, да не можеш да ги излекуваш, да им дадеш живот… (тази баба умира на 72 годишна възраст от рак на матката, с кръвоизлив, това потвърждава огромното и страдание). Как се изразява подсъзнанието по-натам? Чрез проблеми с антибиотиците. Анти-биос, анти-живот… Скритото послание на тази алергия е повече от ясно: “Смъртта е неприемлива, жадува се живот…”.     

Този е езикът на подсъзнанието, символичен, и от моя гледна точка, прекрасен! Един род е един жив организъм. Сигналите са много и навсякъде, само трябва да се вгледаме и да ги видим, и да се постараем да ги разберем. Не е достатъчно да се освободим от симптомите. Необходимо е едно дълбоко разбиране на онова, което са живели предшествениците ни, на страданието, което не е могло да бъде разрешено, не е получило отговор, останало е запечатано в ДНК-то на целия род. И най-важното: необходимо е да придобием съзнание за наследените модели, които повтаряме в живота си, за да можем да ги трансформираме. След като разбра каква информация носи записана в себе си, пациентката се запита: “как се ценя аз като жена? Аз нямам деца, но не е възможно този факт да определя ценността ми като жена.”

Това е най-същественото! Ценя ли се аз самата като Човешкото Същество, което съм? Или чакам другите да ме оценят според това, което правя, което съм постигнала…? Бабата е страдала, защото не е била способна да оцени себе си въпреки случилото се. Майката на пациентката също не е знаела да цени себе си като жена, търпяла е изневерите и тормоза на мъжа си. Сега внучката осъзна преживяното от предните поколения жени и трябва да се научи да се цени.

Този е начинът да се намерят корените на една Алергия. Както виждаш посланието е с дълбок смисъл и е важно да бъде разбрано, за да може да се предприемат нужните вътрешни промени. Да бъде разбрано посланието и трансформирана наследената информация е равносилно на това да освободиш себе си у да освободиш предците си. Така ги почиташ. Прощаваш онова, което те не са успели да простят. Научаваш се да обичаш онова, което те не са били способни да обичат. Започваш да обичаш себе си и им връщаш любовта, която не са могли да си дадат сами на себе си.

 

Светлина, Мир и Любов

Ще съм щастлива да узная мнението ти и коментарите ти по този пост. Ако ти е харесал, сподели го

Copyright secured by Digiprove © 2016-2019 Гери  Радичкова