“Отвъд Земята, отвъд Безкрая, търсех аз Небето и Ада. Но един строг глас ми каза:
“Небето и Адът са вътре в теб”.“
Омар Хаям
На входа на храма на древния Делфи имало надпис: “Човеко, опознай себе си”.
Днес те питам: Щастлив ли си? Знаеш ли кой си? Познаваш ли се? Знаеш ли в какво се корени нещастието ти? Мнозина биха отвърнали: Когато постигна това или онова ще съм щастлив. Разбира се, че знам кой съм, аз съм Х, българин съм, адвокат, баща на децата ми и син на баща ми… Разбира се, че се познавам, аз съм добър човек, добър специалист в работата ми, добър син и добър баща… Но съм нещастен защото другите…
И аз ти казвам, че грешиш. Че не си нито едно от нещата, които вярваш, че си. Че реално не познаваш себе си, и че това е единствения източник на твоето нещастие. Помисли върху това. Ако спреш да правиш каквото правиш, кой ще бъдеш? Ако изгубиш детето си или баща си, кой ще бъдеш? Ако спреш да живееш в страната, в която си се родил, кой ще бъдеш? Ако изоставиш всички етикети, които са ти наслагали откак си се родил и онези, които сам си си сложил, кой ще бъдеш? Помисли върху това.
Има един Универсален Закон в този свят, в който живеем, според който единственото никога непроменящо се нещо във Вселената е Промяната. Не се опитвай да се вкопчиш в тленните неща и идеи, за да определиш кой си. Но ти казвам, наблюдавай ги. Защото, въпреки, че ти не си нещата и събитията, които те заобикалят, те са твое творение. Учените са регистрирали, че човек има средно 60.000 мисли в денонощието. Представяш ли си? И голяма част от тях са повторения на едно и също, въртят се в главата ти отново, и отново, и ден след ден. За каква част от тези мисли осъзнаваш, че минават през главата ти? За много малка. Живееш със задействан автоматичен пилот, като робот, без да обръщаш внимание на момента, на това какво мислиш сега, как реагираш на това, което се случва около теб, каква емоция ти предизвиква онова, което мислиш. Притесняваш се за бъдещето или си припомняш миналото. И ненадейно откриваш, че си в депресия и не знаеш защо. Един хубав ден откриваш, че имаш сериозна болест и не знаеш защо. Питаш се дали нямаш “лош късмет” или ”лоша карма”, питаш се “защо на мен?” и не намираш отговор. Търсиш виновни вън (по-лесно е) и не поглеждаш вътре в себе си. А отговорът е много прост. Не обърна внимание на мислите си…
Човешката мисъл е енергия с огромен съзидателен потенциал. Тази енергия взаимодейства с нашите емоции и с физическото ни тяло, способна е да създава здраве и щастие, ако мислите са положителни, и е способна да създава енергийни блокажи, които по-късно се превръщат във физически или психически болести, ако мислите са негативни. Както се казва, една лъжа повторена 1000 пъти се превръща в истина (за тебе). Човешкото подсъзнание не различава истината от лъжата, от шегата или от сарказма, не различава реалното от въображаемото, не различава миналото от настоящето или бъдешето, не различава между Аз и Ти.
Ще ти дам някои примери. Ако ежедневно и многократно си казваш, че си непохватен, ти даваш една заповед на подсъзнанието си, което почва да изпълнява тази заповед, тъй като няма чувство за хумор, и ох, каква изненада!, ставаш все по-непохватен и всичко ти пада от ръцете. Сега си помисли как се обръщаш към децата си, към съпругата си, към подчинените си… Какво им повтаряш ден след ден? Какво си повтаряш ти самият? Думи, които те карат да се чувстваш по-силен и по-способен или думи на критика, думи, които те принизяват? От този момент знаеш, че имаш избор, и каквото и да избереш знай, че единственият отговорен за последствията си ти.
Друга ситуация. Нещата във фирмата ти не вървят добре и ти почваш да мислиш, че ще те уволнят защото си от най-новите тук, или защото си жена и смяташ, че първо ще съкратят жените, или защото си млад и вярваш, че ще почнат от най-младите, и т.н. В главата ти се зараждат все повече от тези мисли и те предизвикват у тебе все по-голям страх. Съкращават те. Това е самоизпълнилото се пророчество. Колежката ти, която е влязла във фирмата едновременно с тебе, жена и на същата възраст като тебе, продължава да си работи. Тя просто не е и помисляла, че ще я съкратят. Има една много известна фраза, която гласи: Ако смяташ, че можеш, и ако смяташ, че не можеш, все имаш право. Пораждайки един определен тип мисли ти генерираш определен тип енергия, определен тип вибрация, която привлича специфичен тип хора и събития, които вибрират в синтония с тебе. Животът винаги ще ти поднесе онова, в което си твърдо убеден, тоест, онова, което излъчваш. Не е магия, просто е физика, един простичък механизъм, който отразява Закона за Резонанса. Имагинарното се превръща в реалност.
Друг пример. Баща ти те е изоставил когато си била малка. Не успяваш да му простиш (истината е, че дори не си се и опитала). Всеки път като мислиш за него усещаш как се забива нож в сърцето ти. Смяташ, че е бил много несправедлив и жесток с тебе, че е трябвало да ти даде любов и закрила, и вместо това си е отишъл, изоставил те е, обвиняваш го в егоизъм. Програмираш себе си с тези мисли ден след ден в продължение на 50 години. Страдаш. Наслаждаваш се на страданието. В крайна сметка си повярвала, че другите трябва да се отнасят внимателно с тебе и с много такт, защото ти страдаш. Подсъзнаниенто ти не разбира, че баща ти си отиде преди 50 години, продължава да го преживява днес съвсем реално, все едно се случва точно сега, защото мислите ти продължават да подхранват злопаметност, омраза, липса на прошка. Там е разковничето. Никога не спря да мислиш по същия начин. Никога не се опита да се поставиш на мястото на другия и да го разбереш. Егоистът си ти, когато не си даваш сама на себе си онази любов, която очакваш и изискваш да ти дадат другите. Твоите мисли създадоха тази реалност. Не търси виновни вън. Поеми отговорността за собствените си ментални творения.
Друг много типичен случай. Ти си от заможна фамилия, с висок статус, но дъщеря ти избира да се омъжи за артист. Теб са те възпитали с вярването, че с изкуство не се печелят пари. Почваш да мислиш, че дъщеря ти “ще умре от глад”. Мислиш го всеки ден, емоциите ти на негодувание, гняв и страх са много силни. Разболяваш се. Рак на черния дроб. Това, което не разбираш е, че единственият отговорен да ти докара рак си ти самата, генерирайки мисли за смърт поради липса на храна и много силен страх. Подсъзнанието ти не вижда разлика между теб и дъщеря ти, за него “другият не съществува”, соматизираш в твоето тяло опасността, която си представяш за дъщеря си. Биологичното ти тяло е живо отражение на твоите мисли и емоции. Колкото по-силни емоциите толкоз по-мощно е въздействието на мислите ти върху него и върху реалността, която живееш. Буда е казал: “Да мразиш другия е като да пиеш отрова ти самия и да очакваш другия да умре”.
Така функционира. Механизмът е много прост. Излъчвам мисли/ енергия/ информация/ вибрация с определена честота, и Животът ми отговаря със събития в резонанс. Нищо не е случайно в нашия живот. Миг след миг генерираме нашата реалност чрез това какво избираме да мислим. И тук ще ти задам още един въпрос: Избираш ли реално това, което мислиш? Или просто повтаряш онова, което са те научили вкъщи, в училище, в обществото, онова, което си чул по телевизията… Програмират ни от как сме се родили, с норми, предразсъдъци, вярвания, образованието, медиите.
И тук ще се върна на първия ми въпрос: Кой си? Познаваш ли се наистина? Ако отговорът ти се е променил е добър знак, честен си с теб самия, вероятно за първи път от много време насам. Браво! Току що даде първата крачка към твоята нова Реалност, по-съгласувана с това, което желаеш за теб самия, и с този, който си реално.
Моята цел е да те съпровождам в това пътешествие на самоопознаване, на пробуждане на съзнанието ти, което ще ти помогне да излекуваш живота си и да се научиш да си щастлив. Стъпка по стъпка заедно ще Ре-Кодираме твоята Реалност, за да може в един момент да си способен да ми отвърнеш без следа от съмнение: Да, щастлив съм, чисто и просто защото знам Кой Съм.
Светлина, Мир и Любов
Бих се радвала да узная твоето мнение и коментари по темата. Ако ти е харесало, сподели.

8 thoughts on “Твоите мисли изграждат Реалността, която живееш”